Позиция на АРМПГБ по ставката за Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави под селекционен контрол (СК)

14. 12. 2017

Изх. № 75/14.12.2017г.

ДО:

Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

Уважаеми Господин Министър,

Настоящото писмо има за цел да разсее митичния пушек около формирането на ставките на „Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави под селекционен контрол (СК)“.

В изложението на това писмо ще бъдат използвани цитати от аргументацията при нотификацията на мерките за обвързана подкрепа „Нотификации, изпратени до ЕК към 1 август, 2014 г.“ на МЗХ

3.b Описание на изпитваните трудности:

„Животновъдството в България се намира в сериозна криза, обусловена от ниската продуктивност на животните, високите производствени разходи и ниските изкупни цени на готовата продукция. Цените на средствата за производство в България се увеличават и тяхното нарастване, надхвърля техните изкупни цени на млякото и месото. Това надхвърлящо увеличение на производствените разходи над изкупните цени на млякото и месото е ограничителен фактор при формиране на дохода. „

„Поради ниската рентабилност на отрасъла съществува риск от изоставяне на дейността. Животновъдството в България изостава значително по отношение на производителността на труда.“

„Допълнителен фактор, обуславящ ниската рентабилност и повишените рискове от изоставяне в млечното говедовъдство в страната е ниският размер на млечност на една крава 3140 кг/крава, който има най – ниската стойност в целия ЕС.“

3.с Икономическа, социална и екологична важност:

„Поддържането на животните под селекционен контрол подобрява конкурентоспособността на стопанствата и подпомага повишаване на рентабилността на дейността посредством повишаване на продуктивността и качествата на отглежданите животни. Прилагането на селекционен контрол спомага за постигане на по-високи темпове на генетичен прогрес.“

Господин Министър,

От горните доводи, описани и аргументирани пред ЕК комисия, става ясно, че Българската държава и МЗХ ясно съзнават проблемите пред отрасъл „Животновъдство“ и се стремят да насърчат развитието на сектора. Логиката на аргументацията дава повод на ЕК да подкрепи България в желанието да се насърчи изключително  сектора за да бъде по – конкурентноспособен.

През 2016, схемата за обвързана подкрепа и правилата за предоставяне на помощта бяха променени, след като се установиха редица проблеми в прилагането на схемата през 2015 г. АРМПГБ настояваше за отделяне на отделен бюджет за месодайното говедовъдство с цел да се запази интереса на фермерите развъждащи месодайни породи. В резултат бе обособен отделен бюджет по „Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави под селекционен контрол (СК)“ в размер на 3 250 000 лв.  Индикативните сметки от 12 598 животни са едно, а реалния брой от 5200 животни показва значително по-малко от прогнозата. Предложената ставка 271, 60 лв. дава основание да се зададат следните въпроси:

  1. Какъв е бюджетът за мярката – „Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави под селекционен контрол (СК)“ към 14.12.2017 г. ?
  2. Колко заявления са подадени и за какъв брой животни?
  3. Колко от заявленията са от фермери членове на двете развъдни организации – АРМПГБ и НАМГБ?
  4. По какъв алгоритъм е изчислена ставката?
  5. Какъв е механизма на вземане на решение и кое е отговорното лице при изчисляване на ставките?
  6. Приоритет ли е животновъдството в България?
  7. Наясно ли са служителите на на МЗХГ, БАБХ,  че приоритизирането на отрасъл изисква разбиране на процесите и тяхната икономическа логика, а не обобщения от рода: „- Разходите са ниски защото животните са на паша.“ „ – Крави се гледат от хора, които нищо не разбират.“ Говори се за разходи, а не за икономически ефект и рентабилност на производството. Защо не се представят приходите от дейността за месодайна крава – 1 теле 250кг по средна цена 2.70 лв./кг приблизително 700 лв. за година и тези за млечна крава – 4000 литра по средна цена 0,60 лв. – 2400 лв. за година + теле?
  8. Предвиждате ли прозрачна ревизия и реформа на националния ветеринарен регистър, мониторинг и мерки за затягане на контрола в търговията със живи животни?

И как едните хора, които според горния цитат нищо не разбират, ще получат приблизително 3 пъти по-малко от също такива хора, които нищо не разбират? Мерете с един аршин!

Предвиждате ли прозрачна ревизия и реформа на националния ветеринарен регистър, мониторинг и мерки за затягане на контрола в търговията със живи животни?

Като организация на фермери и предприемачи, настояваме отговор на горните въпроси!

Напомняме, че схемата под Селекционен Контрол е за елитни животни с цел повишаване на качеството на говедата в България, което означава – внос на говеда с гарантиран произход, означа крупни инвестиции в размер на 1500 – 3500 евро за брой животно било то юница, крава, или бик –  инвестиция с изключително бавна възвращаемост.

Напомняме, че мантрата „Животните са на паша“ са несъстоятелни, поради това, че в България качеството на тревоустоя се влошава още през месец Август и изисква дохранване на животните за запазване на телесната кондиция.

Отбелязваме, че изграждането на пасищна инфраструктура, като огради, сондажи, водохващания, подсяване, напоителни съоръжения е капиталоемко и мнозина „бенефициенти“ по мярката за ЕЖСК в направление месо изграждат и оптимизират пасищни комплекси.

Припомняме, че в резултат на занижения контрол, липсата на тържища и проблемите в системата ВетИс – фермерите продават често животни под себестойност.

Надяваме се да разбирате, че средствата за подпомагане, са за укрепване на новосъздаващ се сектор и повишаване на дела на българското месо на родната трапеза. Да разберете, че твърде малката популация от елитни месодайни животни е само капка в морето за осъществяване на политическите намерения за повишаване на експорта в посока Република Турция например и повишаване на конкурентоспособността, производителността и доходите.

В Обобщение ви уведомяваме, че при липса на конструктивна и ясна позиция по зададените въпроси, както и промяна на ставката, УС на АРМПГБ ще внесе жалба във Върховния Административен Съд по реда на Административно Процесуалния Кодекс в 14 дневен срок от издаването на заповедта.

С УВАЖЕНИЕ:

УС НА АРМПГБ

Възражение СК

Възражение СК